ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ В НАРУШЕНИЕ НА СВОБОДАТА НА РЕЛИГИЯ В БЪЛГАРИЯ

 

Молба за регистрация на нова християнска верска общност предизвиква серия от машинации и противоречиви изяви на изпълнителната и съдебната власт в продължение на 6 години.

 

 

През декември 1997 г. Ангел Ралев подава в Министерски съвет молба за утвърждаване устава на новообразуваната християнска общност “Интернационална християнска църква”. Не получава произнасяне по молбата, а това бездействие се нарича мълчалив отказ в админинстративното право. През януари на 1998 г., в законния срок, г-н Ралев обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) мълчалив отказ на административния орган. Едва след подаване на жалбата Министерски съвет (Дирекция по вероизповеданията при МС) изпраща до молителя писмо с указания да се приведат представените документи в съответствие с българското законодателство. Какви конкретни нарушения на българските закони молителят е извършил МС не посочва.

 

Изминават година и 6 месеца.  С определение от юли 1999 г. съдът (ВАС) оставя без разглеждане жалбата. Счита, че същата е недопустима, тъй като е подадена преждевременно – преди да е започнал срока за произнасяне на административния орган, в случая МС, по искането за регистрацията. Този извод съдът прави въз основа на недоглеждане или некомпетентност.  ВАС не приема доказателствата и аргументите на молителя относно датата на подаване на молбата. За да прикрие бездействието си в продължение на 4 месеца и закъснялото изпращане на писмо с указание до молителите, МС представя по делото лъжливо доказателство—молба с недостоверна дата.  Според този документ, от подаването на искането на молителя за регистрация на вероизповедание до изпращане на писмото от МС е изминал период по-малък от месец.  ВАС се доверява именно на това лъжливо доказателство. 

 

Определението на съда, с което се отхвърля жалбата срещу отказ на регистрация, е обжалвано пред 5 членен състав на Върховния административен съд.  Петчленния състав на ВАС оставя определението в сила със свое определение от 17 септември 1998 г.

 

Историята се повтаря.  След прекратяване на производството по регистрация на вероизповеданието по молбата от декември 1997 г., Ангел Ралев извършва промени в учредителните документи на вероизповеданието и подава повторно молба за регистрация пред Министерски съвет. Новото производство г-н Ралев започва на 22 юни 2000 г.  Министерски съвет отново не се произнася в съответния срок, което според закона е равносилно на мълчалив отказ.  На 28 юли г-н Ралев сезира с нова жалба срещу мълчалив отказ Върховният административен съд.

 

След подаване на жалбата Ангел Ралев получава писмо от Министерския съвет. В него чиновниците от ДВ питат дали се касае за новоучредено изповедание или за регистрация на старото, по което първоначалната процедура е прекратена. В писмото са дадени също общи, абстрактни, неясни и неизпълними указания, едно от които е да се докаже съответствие на учредителните документи с чл. 37, ал. 2 от Конституцията.

 

В отговор на това писмо Ангел Ралев пояснява, че се касае до ново заявление за регистрация на същото вероизповедание и че представените документи са изцяло съобразени с Конституцията. Заявено е също, че след като няма посочени от Министерския съвет конкретни нарушения на Конституцията, молителите не следва да установяват отрицателния факт, че не нарушават същата.

 

Решението на новосезираното отделение на ВКС, с дата от февруари 2002 г., повтаря решението по първата жалба – жалбата  срещу мълчаливият отказ за регистриране на вероизповедание от МС е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Мотивите са, че същата е недопустима поради липса на предмет на обжалване. Съдът счита, че тъй като в Закона за изповеданията не е предвидена възможност от непроизнасяне /мълчалив отказ/, не може да се приложи Закона за административното производство, който третира непроизнасянето в срок от административния орган като мълчалив отказ. 

 

Това поведение на съда нарушава закона, тъй като в случаите на липса на правила за дадена административна процедура следва да се приложат правилата на общия ред за решаване на административни въпроси.  Това е елементарен принцип на правото изучаван в долните курсове на юридическите факултети.  Нежеланието на съда да изпълни функциите си е необяснимо и вредящо целите на съда—да осигури бързо и справедливо производство.  Какви са аргументите на ВАС, обаче?

 

 Според съда отказът за регистрация трябва да е писмен. Той обаче не коментира в какъв срок следва да стане това. Точно в това се вижда несъстоятелността на неговото становище. Тоест съдът създава умишлено впечатлението, че при конкретната процедура Министерският съвет не е задължен да се произнася в определен срок. Следователно, щом няма срок за произнасяне, няма мълчалив отказ, няма предмет на обжалване, а оттам – и право на жалба за молителите. По тази логика, след като след един месец мълчание не е налице правнорелевантен отказ, значи може да няма изрично произнасяне и след 5 месеца или след няколко години.

 

Няма гледна точка, от която това да звучи приемливо.  Молителят г-н Ралев е принуден от съдебната система да участва в театър на абсурда.

 

И това определение на съда е обжалвано пред петчленен състав на ВАС—през април 2002. Приемайки напълно мотивите от жалбата, петчленния състав отменя предходното определение и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. На пръв поглед законът възтържествува.  Но дали?

 

Съдебният състав, който би трябвало да реши случая по същество, отново оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Този път причините са други, но в никакъв случай законовите.  Това съдът прави през февруари 2003 г. – пет месеца след връщането на делото от горната инстанция.

 

Съдът приема, че според указанията, дадени му от петчленния състав на ВАС, жалбата е допустима по принцип. Но от гледна точка на сроковете за обжалване – не е допустима. Това становище е точно обратно на становището при предходните съдебни процедури.  До този момент ВАС твърди, че срокът за произнасяне на Министерския съвет е едномесечен, тук съдът приема, че този срок е седемдневен!  Тази прищявка на съда да промени разбирането си за дължината на срока за произнасяне цели лесно да обоснове мнението му, че жалбата е просрочена.  Съдът с лекота едновременно и правораздава и твори ненужни прецеденти—приема нови срокове съгласно вътрешните си убеждения и съгласно нуждата да се отхвърлят безкрайните искания на досадни религиозни граждани.

 

Жалба от г-н Ралев пред петчленен състав постъпва и срещу това съдебно определение. Петчленният състав потвърждава определението и това решение е окончателно.  Тази окончателност идва след нови пет месеца чакане от последното съдебно определение.

 

Но този процес е на практика трилогия, за съжаление с всички прозитчащи от това последици за молителя.  След подаване на последната жалба и преди последвалото решение, през декември 2002 година, е приет новият Закон за вероизповеданията. Според него вероизповеданията, които искат да придобият качеството юридическо лице, подлежат на регистрация пред Софийски градски съд. Ангел Ралев започва съдебна процедура по регистрация на представляваното от него вероизповедание. Тъй като процедурата е съдебна, а не административна, мълчалив отказ от страна на съда не може да съществува.

 

Не е така на практика—импровизациите на съдебната система на тема “съдебен процес и правораздаване” крият нови изненади дори за най-упоритите молители. Неколкократно съдът оставя делото “без движение”, като поставя пред молителите несъдържащи се в закона изисквания, които са неясни и противоречат на международните актове и Конституцията. В изпълнение на тези указания, и явно противно на здравия разум, молителите извършват нови промени в устава на вероизповеданието.

 

По делото постъпва и експертно становище на Дирекция “Вероизповедания” при Министерски съвет. По същността си то представлява хроника на отношенията между физическото лице Ангел Ралев и определени религиозни общности, както и на действията му за регистриране на самостоятелна религиозна институция по надлежния ред. Някои от изложените в него факти не отговарят на истината. Направените в него оценки нямат връзка с юридическите предпоставки за регистрацията на вероизповеданието.

 

От подаване на молбата за регистрация в съда е изминала повече от половин година.  Към настоящия момент все още няма произнасяне на съда по нея. Няма и изричен отказ. Практически е налице отказ от правосъдие.

 

Правата запазени (с) Монитор на религиозната свобода 2003.  Случаят е докладван от адвокат Невена Стефанова.  За контакти с адвокат Стефанова пишете на ел. адрес: neven@inet.bg